от Мартин Дончев
Ние вече сме големи.
Ние не умеем да управляваме чувствата си, но Те умеят да ни управляват.
Ние можем да бъдем в Началото и в Края, но не умеем да бъдем По Средата.
Средата е това, което ни плаши и което не разбираме.
Средата е играта, която не умеем да играем.
Средата е нашето Никъде.
Ние се крием от нея зад Думите, но не обичаме Думите.
Те са това, с което си играем, за да избягаме от Сериозните Неща.
Ние можем да заобиколим себе си със пропаст.
Ние можем да разменим Себе си срещу една усмивка.
Но не очаквайте да се раздаваме на части.
Защото частите са По Средата.
от Мартин Дончев
В Началото беше Края.
Човекът пожела да види Себе си
и се раздели на части,
а частите на Противоположности,
и започна да търси Себе си сред тях,
но откриваше само Значението на Думите.
За да види Света
Човекът престана да бъде Света
и така се роди Разстоянието.
Човекът пожела да чуе Музиката
и престана да бъде музика,
и Я раздели на звуци,
и сред звуците потърси Себе си,
но намери само нотите.
Човекът пожела да бъде силен
и престана да бъде Силата
и Я раздели на части,
а частите - на Възможности и Невъзможности, и потърси Себе си сред тях,
но откри само природните закони.
И раздели Чувството на части,
и им даде имена,
и потърси Себе си сред тях,
но чувствата бяха умрели
и станали значение на имената си.
Видя Хармонията,
като престана да бъде Хармония,
и Тя умря, а труповете и бяха Мъж и Жена, които дори когато бяха заедно, бяха само трупове,
/защото Част, която не е Цялото е труп/.
И нарече Думите Знание,
но всичко, което знаеше
беше тяхното значение.
И нарече умението да наричаш Чувствата - изкуство, но всичко което правеше беше
да рисува значението на Имената -
а това бяха трупове.
И бе заобиколен от части,
разделени на Противоположности,
но в тях той не намери Себе си,
защото разделяйки се
Той можеше да види Частите,
но не и Себе си.
И Той остана сам сред частите,
които вече не бяха част от него,
и затова той също стана част,
която вече беше само
значение на думата Човек.
И Човекът заплака,
но Светът не беше вече в него-
той беше в сълзите
и те се разтвориха в небето,
което не беше вече част от погледа,
а Значение на Думата.
И за да избяга от Думите,
като избяга от Мислите,
и за да стане Себе си,
като обедини Себе си от Частите,
и за да се върне към Началото
/което вече беше само значение на думата Живот/ Той трябваше да премине през Края /Който вече бе само значение на думата Смърт/
Защото в Края беше Началото.